Yes! :)))

Любимо стихотворение :)

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!

 Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят. И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце със теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш- 

ще стига ли до тебе моят глас ?
Ще викаш ти,гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, във зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем,да,ще онемеем,
ще станем глухонеми викала!
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но нямат глас,но нямат слух в ушите

и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят,
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!Чуваш ли,не тръгвай!

С всеки изминал ден усещам,че те губя все повече и повече от живота си.Изгубила съм връзка с теб,усещането за теб,за устните ти,когато целуваш ръката ми,за парфюма ти,за допира ти.Изгубих и пеперудите в стомаха си,когато усещах,че ще се чуя с теб.Губя теб,но не мога да изгубя мъката по теб.Очите ми се навлажняват само при мисълта,за това което беше и няма пак да е така...Губя те от живота си,но не и от ума си и не знам до кога това ще продължи,до кога ще издържа.Ах,само ако можех-щях,ама не мога!Сляпата ми вяра за нещо по-добро,а може би страхът от неизвестното,ме държи още тук на тоя свят...

Има нещо вярно..

A cigarette is the perfect type of a perfect pleasure. It is exquisite, and it leaves one unsatisfied. What more can you want?It always brings me back memories of summer,love and friends.It reminds me how dependent i am on love,reminds me how i'll never get rid of all my troubles around boys.And i have a lot of troubles.But isn't that the charm of the life?

Нирвана

Колкото и да пия,пуша,да излизам по купони и какво ли още не,накрая на вечерта се прибирам сама с размазана спирала.Болят ме краката,очите,изморена съм,но винаги намирам сили да поплача преди да заспя завряла глава в мократа от сълзи възглавница.Никога няма да се науча.Такава съм-неразбрана и фатална.Търся любов, истинска любов - смешна,неудобна,все поглъщаща,невъзможна.Дойде и ми даде всичко това,а после със замах си отиде от живота ми.И сега,когато за момент си помислих,че има шанс да продължа напред и поне за известно време да не мисля за теб,ти се появяваш и светът пред мен отново рухва...Времето минава,но не и споменът за теб.Не чакам от теб нищо,защото знам,че няма смисъл.Но дори и да не те чакам,сърцето ми знам,че е заето и,че не мога да продължа живота си напред.А не искам да се връщам назад към болезнените спомени носещи ми само мъка и сълзи.Щеше да е много хубаво,ако хората знаеха какво ги очаква,преди да направят своя избор...но не е така.А и да беше-използвам разума си само в живота,но не и в любовта,защото за да има истинска любов,не трябва да мислиш разумно.Любовта не е част от живота,тя те пренася някъде извън него...в нирвана.

Секса може да доведе до любов.Това не трябва да ви спира!

Реклама на водка Флирт:"Секса може да доведе до любов.Това не трябва да ви спира!".Това ли е най-страшното,което може да се случи на човек от 21 век-да бъде влюбен?!Преди години това е било,което е крепяло хората,сплотявало ги е.А днес-враг номер едно.Хората си мислят,че ще срещнат някой по-добър за тях и с лека ръка захвърлят любовта,която имат в момента.Сякаш никога не са я чувствали."Ако е писано,ще стане." ,това си казват всички и седят чакайки нещо да се случи от самосебе си,и ако по случайност вземе,че наистина стане,му викат съдба!Те искат да отидат на бар,да се чукат с първия срещнат,и на излизане от апартамента му на сутринта,да намерят указания за "голямата им любов","сродната им душа"!Да им е описано подробно как изглежда,какво ще стане като се запознаят,щото да не вземат да го изтърват без да знаят,че това е бил ТОЙ!Но нещата не стават така.Само в американските филми хората винаги намират правилния за тях човек.В реалния живот,ще загубиш всеки,ако не положиш усилия да го задържиш.Хората си мислят,че имат сродна душа и със сигурност ще я срещнат,но всъщност от къде можем да бъдем сигурни?В крайна сметка някои хора остават сами за цял живот.Да,в реалността съществуват и таква хора.Те също може да имат сродна душа.Просто един живот не им е бил достатъчен,за да я открият.Кой знае,може да сме намерили голямата си любов,но да се е случило нещо,което не можем да преглътнем и нещата просто се разпадат.Хората правят грешки.Май съдбата не го е предвидила това...

Любов е, когато не искаш да си лягаш да спиш, защото реалността е по-прекрасна от сънищата. :)

Тъжно,но истина.В днешно време хората ценят повече парите и материалните блага,отколкото семейството..

Свобода...или обвързана?

Думите и не ми излизат от главата.Наистина ли е клише да кажеш,че не си за сериозна връзка?Може би ако намериш подходящия,в когото наистина да си влюбена,той няма да ти омръзне,няма да ти е досадно когато се обажда по 6 пъти на ден и те нарича с галени имена...да,може би ако е точният човек ще ти е приятно всичкото това внимание.Но дали наистина има подходящ или това е нещо вродено-всички мъже да ти омръзват бързо?Може би всички тези глезотийки не са за всеки,може би при някой,дори такъв който е открил голямата любов,това да му се стори повече...сякаш ти вземат от личното пространство.А може би просто до сега не съм намерила човек който да задържи вниманието ми достатъчно дълго.Някои казват,че трябва време,за да разбереш дали си подхождате,но за мен повечето е химия,привличане.Винаги преценям от първата среща с някой дали имаме шансове за нещо повече.Повечето хора твърдят,че връзките които се крепят основно на взаимното привличане не издържат много.За мен връзка,в която няма онази нестихваща страст,когато видиш човека,значи не сте един за друг.Не знам...може би само аз мисля така-все пак повечето хора търсят комуникация,общи интереси и какво ли още не,а аз...Понякога си мисля,че ми е по-добре в голяма компания и питие в ръка.Наистина има моменти,в които човек не иска нищо сериозно,само да си поживее,но в повечето такива моменти се чувствам самотна,а когато намерих някой се оказа,че не съм го искала чак толкова.Започвам наистина да се замислям какво искам.Наистина ли човек спада към група на свободните или към такава която иска да има връзка,или всичко зависи от това дали си намерил подходящия човек?А ако не можеш да достигнеш хубавата зелена ябълка на най-горния клон?Сам ли оставаш или се задоволяваш с каквото е паднало до дървото?

Американска мечта...

Глупавите,романтични и блудкави американски филми са виновни за напразните надежди,които почти всяка една жена таи дълбоко в себе си...Те просто те карат да вярваш,че ако например правиш секс с някой мъж,с когото току що си се запознала,той наистина ще ти се обади на следващия ден.Е,познайте какво-такива неща в реалния живот просто не се случват!Той,разбира се,ще ти обещае да ти се обади,но няма да го направи,защото вече не му трябваш щом те е минал.Колкото и грозно да звучи,това е истината и почти всяка жена я е изпитвала.А "любимата ми" сцена е когато той я чака под дъжда пред входната и врата и и се обяснява в любов,тя се хвърля на врата му и му прощава всичко!Тогава жените започват да си мислят,че мъжете са креативни,романтични и обичат да показват чувствата си...точно тук е сериозният проблем и голямата заблуда,която започва да ни пере здраво.Не казвам,че на всички мъже им е само за секса или нещо подобно,но просто не вярвам,че някой наистина ще направи повечето неща,които дават по филмите.Още по-трудно ми е да повярвам,че ако си се разделила с един мъж и след много време се срещате,всички чувства се връщат и се събирате наново!Това дори от личен опит мога да кажа,че не става.Причината е,че дори и да пламне нещо между вас,това не означава,че ще се съберете отново,защото за да сте се разделили би трябвало да има основателна причина-различия в характерите,единият е наранил прекалено силно другият...В момента преживявам точно това-искам да се събера с бившия си,но знам,че няма как да стане,защото го нараних.Трудно ми е,боли ме,но ако продължавам да гледам таива филми и ако продължават постоянно да ги пускат по телевизията,имам чувството,че ще стана като Дон Кихот...

Ще избягаш ли с мен?

Някъде,където и да е...на кого му пука,когато е с човека когото обича?!На никой...и няма и да ми пука.Не може ли просто да се обичаме без да знаеш каква съм,без аз да знам кой си?!За какво ми е?Излишна информация,която само ще ме кара да се чувствам несигурна.А на теб защо ти е?Съмнявам се да те интересува какво правя в ежедневието си,каква музика слушам и каквото и да било друго.И на мен не ми трябва да знам.Стига ми да знам,че си до мене,че ме прегръщаш и целуваш,и да знам,че когато имам нужда от теб ти си там без да ме питаш какво е станало и защо съм тъжна.Не искам да ме наричаш с галени имена.Не искам да ми купуваш скъпи подаръци с картички с любовни послания.Не ми се обаждай в три часа вечерта,за да "чуеш гласа ми".Не ме лъжи с тези реплики..поне не с тях. Не искам дори да ми казваш онези думички,която всяка жена иска да чуе!Аз не ги искам,чуваш ли?!За какво са ми,защо ми е да ги чувам?Дори и да ме обичаш,не ми го казвай.Защо ми е да го знам?За да може когато си тръгнеш да знаеш,че със сигурност си ме наранил?Не,дори и да е така,няма да го разбереш.Няма да го покажа.Просто ми дай малко любов-несигурна,неизказана,но доказана и истинска.Не е много,дори за теб не е много.Някъде,където и да е...ще избягаш ли с мен?Ще дойдеш ли да поседиш тихо и кротко с мен за малко?