Душата й се стичаше по камъните... нямаше да си я търси..

It's always darkest before the dawn...

Мечтите, създадени от двама, се сбъдват двойно по - бързо...

There is a ventricle in my heart named after you...

Животът е едно дълго и красиво изречение с много правописни грешки...

Всеки казва, че любовта боли, но това не е вярно. Самотата боли. Отхвърлянето боли. Загубата на някой боли. Всички тези неща се бъркат с любов, но в действителност, любовта е единственото нещо в този свят, което премахва всички болки и ни кара да се чувстваме отново прекрасно.

Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен...

Не е страшно когато си сам, страшно е когато започне да ти харесва...

Да не се привързваме много,че после много ще си липсваме....мамка му,да...Е,как пък нито веднъж не се намери някой,който да не го е страх,че ще му липсвам и не рискува да се привърже!Голям проблем,страх,нерешителност...голяма мъжественост!Как пък веднъж някой не остана.

Кога трябва да се отдръпнеш?И изобщо трябва ли?Кога е правилния момент да спреш да бъдеш себе си и да започнеш да бъдеш някой друг,някой по-надменен и груб?Никога не съм съумявала да превъзмогна себе си и да се правя на нещо,което не съм.Ако искам да съм с някого го показвам.Никога не ми е трябвало време,игри „зарибявки”...За какво са ми?Ако не харесваш някого в началото не виждам как преструвките и театраланата игра ще ти помогнат да осъзнаеш или промениш чувствата си...Приятелките ми казват,че за да „спечелиш” един мъж,трябвало да си играеш с него,поне в началото.Не мога да разбера,само на мен ли не ми идва отвътре да ги правя тези номера,само аз ли не виждам смисъл в тях?

Живота,какъвто го познаваме

След неистовото желание да пораснеш,идва ужасния страх,че вече не растеш.Вече си сам.Откъсваш се от семейството,повечето ти приятели отиват в други градове,и ако съумееш да запазиш и сегашните си познанства си голям късметлия..Не си изживял „голямата любов”,и нищо че живота е пред теб,все се чудиш дали това някога ще ти се случи.Сексът ти е достатъчен,но не те изпълва.И тук отново виждаш егоизма у човек.Не искаш да си влюбен-вече си бил,искаш някой който ще има нужда от теб.Искаш го за себе си.Да доказва любовта си постоянно.Да имате това,което имат всички „гълъбчета”.Струва ти се лигаво,винаги се подиграваш,когато си казват „мило”,но го искаш  и ти (може би не в най-лигавия вариант,но го искаш).И ако го получиш,вече не ти се струва глупаво да се наричате с галени имена-смяташ че не сте като другите,не сте блудкави и романтични до болка,вашата любов е „различна”.Но не е.Тя  е като на всички други,просто ти вече си от другата страна и светът е розов.Не ти е главна цел,но когато в самотна нощ пушиш до прозореца,си мислиш как би било хубаво и ти да гледаш през розовите очила...

sneakin' out and looking for a taste of real life...