След неистовото желание да пораснеш,идва ужасния страх,че
вече не растеш.Вече си сам.Откъсваш се от семейството,повечето ти приятели
отиват в други градове,и ако съумееш да запазиш и сегашните си познанства си
голям късметлия..Не си изживял „голямата любов”,и нищо че живота е пред теб,все
се чудиш дали това някога ще ти се случи.Сексът ти е достатъчен,но не те
изпълва.И тук отново виждаш егоизма у човек.Не искаш да си влюбен-вече си
бил,искаш някой който ще има нужда от теб.Искаш го за себе си.Да доказва
любовта си постоянно.Да имате това,което имат всички „гълъбчета”.Струва ти се
лигаво,винаги се подиграваш,когато си казват „мило”,но го искаш и ти (може би не в най-лигавия вариант,но го
искаш).И ако го получиш,вече не ти се струва глупаво да се наричате с галени
имена-смяташ че не сте като другите,не сте блудкави и романтични до
болка,вашата любов е „различна”.Но не е.Тя
е като на всички други,просто ти вече си от другата страна и светът е
розов.Не ти е главна цел,но когато в самотна нощ пушиш до прозореца,си мислиш
как би било хубаво и ти да гледаш през розовите очила...
