сряда, 19 ноември 2014 г.

Минало

Най-големите ти врагове могат да бъдат само най-големите ти приятели.От личен опит.Е,може би не сме точно врагове(вече нищо не делим).А какво деляхме преди ли?Моя живот.Моето време,моят избор.Всичко е цветя и рози,до един момент,в който ти сам избираш как да живееш и явно изборът ти не получава одобрение от върховния съд....Когато човек има мнение е добре(особено,ако ти е приятел),но когато човек иска да приемеш неговото мнение и светоглед-е налагане.Защо трябва да караме всички да са като нас?Защо трябва да им поставяме етикета "ти не си такова момиче,ти си...".От къде знаеш ТИ,аз какво момиче съм,какво искам да бъда и т.н.?Явно,ако не се променяш всеки ден,попадаш в стереотипа "добро момиче" , "бунтарка" или там каквото ще да е...Трябва да съм една и съща без промяна,до края на живота ми?Да плащам данък обществено мнение?Да бъда такава,каквато някой е решил,че трябва да съм,само за да ме хареса?Ми,че не ме харесвайте!Приятел е този,който те подкрепя във всяко едно начинание,във всеки един избор.Може да грешиш,но той трябва да е до теб.