Любов е, когато не искаш да си лягаш да спиш, защото реалността е по-прекрасна от сънищата. :)

Тъжно,но истина.В днешно време хората ценят повече парите и материалните блага,отколкото семейството..

Свобода...или обвързана?

Думите и не ми излизат от главата.Наистина ли е клише да кажеш,че не си за сериозна връзка?Може би ако намериш подходящия,в когото наистина да си влюбена,той няма да ти омръзне,няма да ти е досадно когато се обажда по 6 пъти на ден и те нарича с галени имена...да,може би ако е точният човек ще ти е приятно всичкото това внимание.Но дали наистина има подходящ или това е нещо вродено-всички мъже да ти омръзват бързо?Може би всички тези глезотийки не са за всеки,може би при някой,дори такъв който е открил голямата любов,това да му се стори повече...сякаш ти вземат от личното пространство.А може би просто до сега не съм намерила човек който да задържи вниманието ми достатъчно дълго.Някои казват,че трябва време,за да разбереш дали си подхождате,но за мен повечето е химия,привличане.Винаги преценям от първата среща с някой дали имаме шансове за нещо повече.Повечето хора твърдят,че връзките които се крепят основно на взаимното привличане не издържат много.За мен връзка,в която няма онази нестихваща страст,когато видиш човека,значи не сте един за друг.Не знам...може би само аз мисля така-все пак повечето хора търсят комуникация,общи интереси и какво ли още не,а аз...Понякога си мисля,че ми е по-добре в голяма компания и питие в ръка.Наистина има моменти,в които човек не иска нищо сериозно,само да си поживее,но в повечето такива моменти се чувствам самотна,а когато намерих някой се оказа,че не съм го искала чак толкова.Започвам наистина да се замислям какво искам.Наистина ли човек спада към група на свободните или към такава която иска да има връзка,или всичко зависи от това дали си намерил подходящия човек?А ако не можеш да достигнеш хубавата зелена ябълка на най-горния клон?Сам ли оставаш или се задоволяваш с каквото е паднало до дървото?

Американска мечта...

Глупавите,романтични и блудкави американски филми са виновни за напразните надежди,които почти всяка една жена таи дълбоко в себе си...Те просто те карат да вярваш,че ако например правиш секс с някой мъж,с когото току що си се запознала,той наистина ще ти се обади на следващия ден.Е,познайте какво-такива неща в реалния живот просто не се случват!Той,разбира се,ще ти обещае да ти се обади,но няма да го направи,защото вече не му трябваш щом те е минал.Колкото и грозно да звучи,това е истината и почти всяка жена я е изпитвала.А "любимата ми" сцена е когато той я чака под дъжда пред входната и врата и и се обяснява в любов,тя се хвърля на врата му и му прощава всичко!Тогава жените започват да си мислят,че мъжете са креативни,романтични и обичат да показват чувствата си...точно тук е сериозният проблем и голямата заблуда,която започва да ни пере здраво.Не казвам,че на всички мъже им е само за секса или нещо подобно,но просто не вярвам,че някой наистина ще направи повечето неща,които дават по филмите.Още по-трудно ми е да повярвам,че ако си се разделила с един мъж и след много време се срещате,всички чувства се връщат и се събирате наново!Това дори от личен опит мога да кажа,че не става.Причината е,че дори и да пламне нещо между вас,това не означава,че ще се съберете отново,защото за да сте се разделили би трябвало да има основателна причина-различия в характерите,единият е наранил прекалено силно другият...В момента преживявам точно това-искам да се събера с бившия си,но знам,че няма как да стане,защото го нараних.Трудно ми е,боли ме,но ако продължавам да гледам таива филми и ако продължават постоянно да ги пускат по телевизията,имам чувството,че ще стана като Дон Кихот...

Ще избягаш ли с мен?

Някъде,където и да е...на кого му пука,когато е с човека когото обича?!На никой...и няма и да ми пука.Не може ли просто да се обичаме без да знаеш каква съм,без аз да знам кой си?!За какво ми е?Излишна информация,която само ще ме кара да се чувствам несигурна.А на теб защо ти е?Съмнявам се да те интересува какво правя в ежедневието си,каква музика слушам и каквото и да било друго.И на мен не ми трябва да знам.Стига ми да знам,че си до мене,че ме прегръщаш и целуваш,и да знам,че когато имам нужда от теб ти си там без да ме питаш какво е станало и защо съм тъжна.Не искам да ме наричаш с галени имена.Не искам да ми купуваш скъпи подаръци с картички с любовни послания.Не ми се обаждай в три часа вечерта,за да "чуеш гласа ми".Не ме лъжи с тези реплики..поне не с тях. Не искам дори да ми казваш онези думички,която всяка жена иска да чуе!Аз не ги искам,чуваш ли?!За какво са ми,защо ми е да ги чувам?Дори и да ме обичаш,не ми го казвай.Защо ми е да го знам?За да може когато си тръгнеш да знаеш,че със сигурност си ме наранил?Не,дори и да е така,няма да го разбереш.Няма да го покажа.Просто ми дай малко любов-несигурна,неизказана,но доказана и истинска.Не е много,дори за теб не е много.Някъде,където и да е...ще избягаш ли с мен?Ще дойдеш ли да поседиш тихо и кротко с мен за малко?