Свобода...или обвързана?

Думите и не ми излизат от главата.Наистина ли е клише да кажеш,че не си за сериозна връзка?Може би ако намериш подходящия,в когото наистина да си влюбена,той няма да ти омръзне,няма да ти е досадно когато се обажда по 6 пъти на ден и те нарича с галени имена...да,може би ако е точният човек ще ти е приятно всичкото това внимание.Но дали наистина има подходящ или това е нещо вродено-всички мъже да ти омръзват бързо?Може би всички тези глезотийки не са за всеки,може би при някой,дори такъв който е открил голямата любов,това да му се стори повече...сякаш ти вземат от личното пространство.А може би просто до сега не съм намерила човек който да задържи вниманието ми достатъчно дълго.Някои казват,че трябва време,за да разбереш дали си подхождате,но за мен повечето е химия,привличане.Винаги преценям от първата среща с някой дали имаме шансове за нещо повече.Повечето хора твърдят,че връзките които се крепят основно на взаимното привличане не издържат много.За мен връзка,в която няма онази нестихваща страст,когато видиш човека,значи не сте един за друг.Не знам...може би само аз мисля така-все пак повечето хора търсят комуникация,общи интереси и какво ли още не,а аз...Понякога си мисля,че ми е по-добре в голяма компания и питие в ръка.Наистина има моменти,в които човек не иска нищо сериозно,само да си поживее,но в повечето такива моменти се чувствам самотна,а когато намерих някой се оказа,че не съм го искала чак толкова.Започвам наистина да се замислям какво искам.Наистина ли човек спада към група на свободните или към такава която иска да има връзка,или всичко зависи от това дали си намерил подходящия човек?А ако не можеш да достигнеш хубавата зелена ябълка на най-горния клон?Сам ли оставаш или се задоволяваш с каквото е паднало до дървото?