Любимо стихотворение :)

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта!

 Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят. И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце със теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш- 

ще стига ли до тебе моят глас ?
Ще викаш ти,гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, във зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем,да,ще онемеем,
ще станем глухонеми викала!
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но нямат глас,но нямат слух в ушите

и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят,
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!Чуваш ли,не тръгвай!