С всеки изминал ден усещам,че те губя все повече и повече от живота си.Изгубила съм връзка с теб,усещането за теб,за устните ти,когато целуваш ръката ми,за парфюма ти,за допира ти.Изгубих и пеперудите в стомаха си,когато усещах,че ще се чуя с теб.Губя теб,но не мога да изгубя мъката по теб.Очите ми се навлажняват само при мисълта,за това което беше и няма пак да е така...Губя те от живота си,но не и от ума си и не знам до кога това ще продължи,до кога ще издържа.Ах,само ако можех-щях,ама не мога!Сляпата ми вяра за нещо по-добро,а може би страхът от неизвестното,ме държи още тук на тоя свят...