Нирвана

Колкото и да пия,пуша,да излизам по купони и какво ли още не,накрая на вечерта се прибирам сама с размазана спирала.Болят ме краката,очите,изморена съм,но винаги намирам сили да поплача преди да заспя завряла глава в мократа от сълзи възглавница.Никога няма да се науча.Такава съм-неразбрана и фатална.Търся любов, истинска любов - смешна,неудобна,все поглъщаща,невъзможна.Дойде и ми даде всичко това,а после със замах си отиде от живота ми.И сега,когато за момент си помислих,че има шанс да продължа напред и поне за известно време да не мисля за теб,ти се появяваш и светът пред мен отново рухва...Времето минава,но не и споменът за теб.Не чакам от теб нищо,защото знам,че няма смисъл.Но дори и да не те чакам,сърцето ми знам,че е заето и,че не мога да продължа живота си напред.А не искам да се връщам назад към болезнените спомени носещи ми само мъка и сълзи.Щеше да е много хубаво,ако хората знаеха какво ги очаква,преди да направят своя избор...но не е така.А и да беше-използвам разума си само в живота,но не и в любовта,защото за да има истинска любов,не трябва да мислиш разумно.Любовта не е част от живота,тя те пренася някъде извън него...в нирвана.